Tytuł: Anti-Jewish excesses on Bulgarian territories of Ottoman Empire during the Russo-Turkish War of 1877–1878


Rusin, Bartłomiej

Data wydania/powstania:


Typ zasobu:

Artykuł naukowy oryginalny

Inny tytuł:

Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej Vol. 51 no 1 (2016), Special Issue


Institute of History of the Polish Academy of Sciences


Institute of History of the Polish Academy of Sciences

Miejsce wydania:



s. 5-20 ; Tekst ang. ; Streszcz. ang.


The article concentrates on anti-Jewish excesses in the Bulgarian territories of the Ottoman Empire during the Russo-Turkish War of 1877–1878. The acts of violence against this group started at the very beginning of the war, when Russian and Cossack troops crossed the Danube and entered the city of Svishtov. Bulgarians joined the soldiers and together with them started to plunder Jewish district. Few of them died. The pogroms repeated in several different towns (especially in Stara Zagora and Kazanlak), where Jews were killed and Jewish houses robbed and plundered. The prevailing atmosphere of chaos and fear of retaliation by retreating Turkish troops aided local Slavic population in committing crimes and murders of Jews, who were sometimes accused also of being Turkish spies among Bulgarians. The only way of survival of the Jews was to fly into territories free of ongoing war campaign and many of them did so. Is seems, however, that the atrocities against the Jews did not, in general, influence their attitude towards Bulgarians. In many cities they helped Bulgarians and tried to provide safety and order for local populations. Bulgarian participation in the attacks denies the persistent in their national awareness ideal of being traditionally tolerant and free of anti-Semitism nation. The Russian and Cossack military troops also brought to the Bulgarian lands the idea of modern anti-Semitism, which previously based mainly on their culture and folklore.


Aronson I.M., Troubled Waters. The Origins of the 1881 Anti-Jewish Pogroms in Russia, Pittsburgh 1990.
Bar-Zohar M., Beyond Hitler’s Grasp. The Heroic Rescue of Bulgaria’s Jews, Massachusetts 1998.
Benbassa E., Rodrigue A. (eds.), A Sephardi Life in Southeastern Europe. The Autobiography and Journal of Gabriel Arié, 1863–1939, Seattle–London 1998.
Bernhard L., Les atrocitiés russes en Bulgarie et en Arménie pendant la guerre de 1877, constatées par des documents authentiques, Berlin 1878.
Bourde P., Russes et turques. La guerre d’Orient, t. 1, Paris 1878.
Chary F., Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940–1944, Pittsburgh 1972.
Daskalov R., Debating the Past. Modern Bulgarian Historiography – From Stambolov to Zhivkov, Budapest–New York 2011.
Franco M., Essai sur l’histoire des Israélites de l’Empire Ottoman depuis les origines jusqu’à nos jours, Paris 1897.
Gelber N.M., Jewish Life in Bulgaria, „Jewish Social Studies” 8 (1946), no. 2.
Kanitz F., La Bulgarie danubienne et le Balkan. Etudes de voyage (1860–1880), Paris 1882.
Klejn Z., Okoliczności towarzyszące ogłoszeniu niepodległości Bułgarii w 1908 roku, in: Państwa europejskie na drodze do niepodległości (w drugiej połowie XIX i XX wieku). Studia ofiarowane Profesorowi Marianowi Zgórniakowi, eds. I. Stawowy-Kawka, W. Rojek, Kraków 2003.
Kulenska V., The Antisemitic Press in Bulgaria at the End of the 19th Century, „Quest. Issues in Contemporary Jewish History. Journal of Fondazione CDEC” 3 (July 2012).
Marquis of Bath, Observations on Bulgarian Affairs, London 1880.
Marton S., Designing citizenship. The “Jewish question” in the debates of the Romanian parliament (1866–1869), „Quest. Issues in Contemporary Jewish History. Journal of Fondazione CDEC” 3 (July 2012).
Neuburger M., The Russo-Turkish War and the ‘Eastern Jewish Question’: Encounters Between Victims and Victors in Ottoman Bulgaria, 1877–8, „East European Jewish Affairs” 26 (1996), no. 2.
The Ottoman-Russian War 1877/78, ed. O. Turan, Ankara 2007.
Rusin B., Konstytucja tyrnowska z 1879 r. – historia, ustroj, język, in: Historyczna i ponowoczesna tożsamość Słowian, eds. T. Ciesielski, J. Zatorska, A. Skoczylas, Łodź 2012.
Rusin B., Polityka Rosji na Bałkanach a udział Bułgarów w wojnach rosyjsko-tureckich w XIX wieku, in: Ślady obcego panowania w języku, kulturze i świadomości narodów południowosłowiańskich, ed. R. Sendek, Kraków 2011.
Rusin B., Prawa, wolności i obowiązki człowieka i obywatela w świetle konstytucji tyrnowskiej z 1879 roku, „Meritum. Rocznik Koła Naukowego Doktorantów-Historyków Uniwersytetu Warmińsko-Mazurskiego w Olsztynie” 4 (2012).
Russian Atrocities in Asia and Europe during the Months of June, July and August 1877, Constantinopole 1877.
Stefanov P., Bulgarians and Jews throughout history, “Religion in Eastern Europe” 22 (2002), no. 6.
Todorov T., The Fragility of Goodness. Why Bulgaria’s Jews Survived the Holocaust, London 2001.
Üre P., Immediate effects of the 1877–1878 Russo-Ottoman War on the Muslims of Bulgaria, „History Studies” 13 (2013).
Vezenkov A., Reconciliation of the spirits and fusion of the interests. “Ottomanism” as an identity politics, in: We, the People. Politics of National Peculiarity in Southeastern Europe, ed. D. Miskhova, Sofia 2011.
Weinzierl E., The Jewish Middle Class in Vienna in the Late Nineteenth and Early Twentieth Centuries, Working Paper, Centre for Austrian Studies, October 2003,
Аврамов Й., Поглед към историята на българските евреи през XIX век, „Годишник ОКПОЕ” 1987, no. 22.
Аврамов Р., „Спасение” и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940–1944 г., София 2012.
Аврамов Р., Данова Н. (ред.), Депортирането на евреите от вардарска Македония, беломорска Тракия и Пирот. Март 1943 г. Документи от българските архиви, т. 1–2, София 2013.
Ангелов Д., Представа за „другия” в българския песенен фолклор, „Българска етнология” 1997, no. 1–2.
Анчев А., Българското опълчение, София 1968
Генов Р., Дизраели, еврейството и антисемитизъм в България,
Дойнов С., Българската общественост и руско-турската освободителна война 1877–1878, София 1978.
Илков Д., Принос към историята на Стара Загора, Пловдив 1908.
Казанлък в миналото и днес. Втори годишник на казанлъшката дружба „Розова долина” в София 1910–1921, София 1923.
Калев А., Данни относно демографското положение на българските евреи (1887–1940), „Годишник ОКПОЕ” 16 (1981).
Калчев К., Бесарабски българи опълченци в руско-турската война 1877–1878, Велико Търново 1995.
Керен Ц., Еврейската общност в Русчук. От периферия на Османската империя до столица на Дунавския вилает 1788–1878, София 2009.
Керен Ц., Съдбата на еврейските общности в Казанлък и Стара Загора по време на руско-турската война от 1877–1878 година,
Кисов С.И., Българското опълчение в освободителната руско-турска война 1877–1878. Спомени на запасния подполковник, София 1902.
Коен Д., Българските евреи по време на Освобождението от турско владичество, w: idem, Евреите в България (1878–1949). Студии, София 2008.
Косев К., Дойнов С., Освобождението 1877–1878, София 2003.
Мордехай Й., Освобождението на България от османско владичество и българските евреи, „Годишник ОКПОЕ” 1968, vol. 3.
Назърска Ж., Българската държава и нейните малцинства 1879–1885, София 1999.
Неделева П., Място и роля на еврейската общност в българските земи (от османско владичество до 30-те години на ХХ в.), „Юридическо списание на НБУ” 2013, vol. 2.
Тодорова О., Евреите в българската словесност от началото на XIX век до Освобождението, „Либерален преглед” 2012, part 3.
Тодорова О., Образът на „нечистия евреин” в българската книжнина от XVIII – началото на XIX век и във фолклора, „Български фолклор” 1993, no. 3.
Хаджийски И., Съдбата на евреите от югозападна България през 1940–1944 година, Благоевград 1998.
Христов И., Тодоров С., Опълчението 1877/1878, София 1981.
Шеалтиел Ш., Ционизмът в България. Особености на едно лидерско движение, София 2012.


Studia z Dziejów Rosji i Europy Środkowo-Wschodniej




1, Special Issue

Strona pocz.:


Strona końc.:




Identyfikator zasobu: ; e-ISSN 2353-6403


kliknij tutaj, żeby przejść



Język streszczenia:



Licencja Creative Commons Uznanie autorstwa-Bez utworów zależnych 4.0

Zasady wykorzystania:

Zasób chroniony prawem autorskim. [CC BY-ND 4.0 Międzynarodowe] Korzystanie dozwolone zgodnie z licencją Creative Commons Uznanie autorstwa-Bez utworów zależnych 4.0, której pełne postanowienia dostępne są pod adresem: ; -


Instytut Historii Polskiej Akademii Nauk

Dofinansowane ze środków:

Ministra Nauki i Szkolnictwa Wyższego ; Działalność upowszechniająca naukę (DUN)



Ta strona wykorzystuje pliki 'cookies'. Więcej informacji